РАЗЦЍВРЯМ СЕ, -яш се, несв.; разцѝвря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Започвам да цивря, да плача силно, много. Детето изплака .. от виковете и разправиите вкъщи отново се разшава и се разциври. Г. Караславов, Т, 58-59. Викнах жена си, тя дойде учудена от разнежеността ми и се разциври. Ст. Даскалов, ЕС, 303.